Под душа!
Под душа си!
А песен се не чува!?
Само мъркането ти
кара кръвта ми да лудува!
В капчица вода
бих искал да се превърна.
Да се спусна върху теб,
по гърдите да се плъзна.
Под душа си!
А аз съм мокър
и нежен стон
в душата ми напира!
Вдървявам се,
без никой да подозира!
Стърчи в ръцете ми „Рапира".
Един импулс,
вода и пяна,
гола плът и стон.
Акъл не го побира!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены