21 авг. 2019 г., 19:08

Под факлите на залеза 

  Поэзия » Философская
462 5 5

ПОД ФАКЛИТЕ НА ЗАЛЕЗА

 

Душата ми е стъклена по залез. 

А месецът  – с какво ли съм му крива?  –  

погълнат от пълзящата му лава  –  

последната ми светлина изпива.

 

Загубвам се из лабиринт от хора 

и там, където трябва да е светло,

небето натежава от умора, 

преди да се разбие на парчета.

 

С мечтата да избяга надалеко  – 

в страната на безбрежна вечна пролет,

разпънат върху кръста си, човекът   

е птица, вдигнала криле за полет.  

 

Но ето че ме приземява мракът,

когато залезът брезите пали.

И в пламъка на лудите им факли

разпадам се на шепичка кристали.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??