Селото ни никакво едно, пусто опустело,
жив човек отдавна не видело!
Само ние със Петраки,
хортувахме си денем, под мустаки.
Далече нейде до реката,
назяркваха се някога децата.
Сега сме само ний двамина,
а бяхме цяла лудница – дружина.
Дойдоха някакви човеци лани,
че търсели да копат минерални бани.
То тука бяха само кални бани,
кога прасета, хранехме зарани. ...