9 июл. 2019 г., 09:13
Под очилата никой не разбра
Затвори прозореца и пусни завесите
да не влиза и лъч откраднат.
Слънцето толкова естествено
свети за сити и гладни.
Онези дето с рибарски мрежи
мятаха по ореола му
няма как да забележат,
че топлината е болка.
Не се съмнявай и в самотата му.
Високото му прилича,
но нито птици, ни вятър
поглеждат в очите му.
Затвори прозорците
и на стената
няма да има нелепа сянка.
Дано Онзи съветник
признае
вината си
пред последния залез.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Чудесен стих Райне!
С толкова образи и философски нотки на слънчеви имбрини!
Харесах много!
Под очилата, никой няма да разбере, освен притежател и приемник! -
-
Вдишвам, задържам...И скачам, в дълбокото, отвъд шамандурите...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Пепи, хубава усмивка, благодаря ти!
Ники, радвам се, че хареса!
И хубава вечер, приятели!