Под паркета ми се чуват странни звуци,
някой стърже вътре, някой тропа,
Чува се и пукане, като колелата на каруци,
като тътрене на сопа.
Някой май живее под паркета,
но не живее там добре, и лошо хърка.
Вчера мислих си, че ще умре,
но ето днес отново сякаш нещо бърка.
Сякаш пее, но едвам - през ден,
даже по на рядко... и се смее.
Но се връщам твърде уморен,
за да успея с него да побъбря...
Този някой, май си има собствен тон,
и никак не разбира от поезия.
Денонощно трака в моя дом,
няма усет, даже може би и пенсия...
няма помен и за разбирателство,
автономно си живее - с себе си.
Някакси е срещу мен предателство,
но ми оставя като рента свойте белези.
И съм признателен, че ме закриля от комарите,
и нощните условности на мрака,
един ден като преодолее себе си,
да знае, че във стаята го чакам.