14 нояб. 2022 г., 13:26
Под сенките на звездите
Изкачваш се между звездите,
сред техния зловещ отблясък.
Космическата пустош
те засища
със черната си пепел
непонятна.
Сред галактична гара,
на перона,
кремиран мъж
с ръката си ти маха.
Позна ли го
без огледало -
милиардите медузи
го очакват.
Медузите,
изсмукващи живота,
със светлината си неземна
греят.
За тях си само
малка земна мравка -
случайност гърбава
и непотребна.
А някъде над теб развява
космическият вятър
черна грива.
Звездите греят
със зловещ отблясък
и ронят прах
от току-що
кремирани.
© Младен Мисана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прекрасен метафоричен стих! Прекрасен!
-
Адмирации за стиха ти, Младене!
-
Много ми хареса,Младен, както винаги силен и мъдър стих! Поздравявам те!
-
Красиво и умно.
-
И аз имам такива моменти. Силна образност и метафори -
"За тях си само
малка земна мравка -
случайност гърбава..." -
Мой тип. Супер е.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Много ми допадна сравнението "малка земна мравка"!
Поздравления за мащабните картини в които метафорично ни пренесе в неизмеримото пространство на мисълта,Младен!