Над уличната лампа лунен сърп се свил,

Сякаш е на злата смърт косата,

А във светлината тихо се е скрил,

Дребничък човек с дрехи, мокри от росата.

Под уличната лампа зъзне той безспирно,

От очите му ронят се сълзи от лед

И сякаш под прожектор все тъй мирно

Играе свойта роля тоз бездомник клет.

А за мъката му Господът е сляп,

Сякаш невидим е бездомникът под разкъсания плат

Или достатъчен е мухлясалият хляб

Да засити вълчия му глад.

Хвърля уличната лампа свойта жълта светлина

На бездомника върху измръзналото тяло,

За него тя уют е, а и топлина,

И дом, и майка, и имане цяло.

Но се ражда новият нещастен ден,

Тихо се разтапя сърпът на луната

И от този сърп бързо покосен,

Бездомникът се свива мъртъв на земята.

Угасва лампата над мъртвия човек,

Бездомен в свойта смърт и сам,

За своето бездомие намерил лек,

Лежи героят бездиханен там.

Привечер над уличната лампа лунен сърп се свил,

Сякаш е на злата смърт косата,

А в светлината тихо се е скрил,

Трупът на дребничък човек, окървавил росата.