Слънцето залязва бавно,
бавно топлите му длани стинат,
и толкова ми става хладно -
усмивките в душата ми загиват.
Но иде топла нощ омайна,
за да очертае на Луната силуета,
за да пръсне звездната си тайна,
и стълбичка ми пусне към небето.
Точно под звездите някъде към два,
без тебе мила легнал съм на блока,
прегърнал нежно тихата лула,
поглъщам жадно мойта тежка болка...
© Йордан Серафимов Все права защищены
Но... красота.
Браво.