Под звездното
Луната се усмихна много близка -
усети ме, гледам я, сама
изпрати ми сто стрели лъчисти -
изпле нощта в лунна светлина.
И цяла преобърна ме отвътре,
а чувствата ми лунен водопад,
в отражение извая сбъдване -
оживи се звездния площад.
Пренареди едно съзвездие
на, което мечтите стават истини,
изчисти всички минали премеждия -
погледна ни, под нея си и ти!
Там сред много движещи звезди
откъсна се една, и очерта пътека,
разпръска пламък в нечии очи -
под звездното събра ни леко, леко...
© Елеонора Крушева Все права защищены