Под звън на чан

5 дек. 2008 г., 14:25

Поэзия

676 0 19

Викът потегля. От дълбокото.
Прекрасен е. И е в летеж.
Попивам жадно твойте сокове.
Мигът е зрял. И е в цъфтеж.
Раздиплям тежката носия.
Обличам я под звън на чан.
Морето ще ни е месия.
Води ме. С теб ще съм до край.
Ръката ти ме топли кротко.
Сега небето ни е храм.
Сърцето ми примира сладко.
Обречена съм. И го знам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Под звън на чан

Искате да прочетете повече?

Предложения