Подай ми ръката си. Ела, любима, с мен! Светът ни очаква, задъхан от нежност, ухаещ на пролет, тъй свежо зелен, изпълнен с аромат и тиха безбрежност.
Да вървим по лунната пътека двама, да докосваме с ръце слънчевите лъчи. Превърнала сърцата ни в огнен пламък, възторжена обич блика от нашите очи.
Ще усетиш допира на страстните ми устни, по тялото ти с топли пръсти ще рисувам. Любовта красива ражда мигове най-вкусни, искам с теб към райски остров да отплувам.
Благодаря Ви много Лиляна, Дарина и Нина!
Вики, много се радвам, когато те виждам усмихната!
Антония, вярно е това, което казваш за романтиката! А за сърцата, всички хора ги имат, но разликата е в сърдечността, която те излъчват!
Бъдете щастливи всички!
Георги, благодаря ти за критиката, но моите стихове винаги са плод на чувства и в тях наричам нещата с истинските им имена!За мен любимата си е любима и знам, че този стих и харесва!
отврат е тоя стих ... а не ти е ..трети?!
не знам де може да носи настроение ... жените ще кажат ..
ама - лунна пътека
любовта красива
ела любима
и просто - слънчеви- лъчи
ухаещ на пролет
страстни устни
топли пръсти
и дори- подай ми ръката си
огнен пламък
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.