Подари ми
нещо скъпо,
нещо свое,
сърце ми да
потръпне
с удар неспокоен.
Да потръпне,
да забие
както някога преди.
Горчилка
все да пие,
но да вярва
продължи...
във нощите
да тласка
кръвта със лекота,
до последния отбляськ
на живота - любовта.
Подари ми
дрипи-броня.
Късче необятност.
Подари ми
лист обронен,
с есенния вятър.
© Милко Кънчев Все права защищены