Не искам да ми подаряваш телефон!
И кола не искам, нито вила... нищо!
Аз искам да ми подариш подслон,
във две ръце, които ме прегръщат...
И две очи, които нощем, знам,
ще бдят над женската ми същност.
И дори във болка и обида, даже срам,
да не спират с топлина да ме обгръщат.
Не искам да ми подаряваш телефон!
И кола не искам, нито вила... нищо!
С пари не можеш да направиш дом,
а само хубава, но празна... къща... ...