Събудих се щастлив, макар и махмурлия,
а махмурлукът, друже, е ламя и змей...
Направих си кафе и седнах да го пия
със подареното ми томче " Стиховей".
И някак се избистри празната кратуна
от всичко снощно, дето бях изпил.
Потропваше по страниците със бастуна
Райсън...
Душата си ми беше подарил...
© Димитър Никифоров Все права защищены