Краят е толкова близко, днес или утре,
ненадейно, или нещо различно, добре!
Да го приема спокойно се уча, опитвам,
всяка утрин ликувам, а вечер притихвам.
Всеки край е ново начало, зная път към простора
и мечтаейки цял живот за криле шепна урааа.
Сън сънувах, да сънувах без криле ще политна,
без криле, само гола душа със съдба колоритна.
Не, от страх не ще да крещя, искам в унес за стихна,
дъх изпращайки не да скимтя от живот се отвиква.
Скръб ли, неее, светлина, днес се ражда нова надежда,
чува се нейде детския плач, над детенце Бог се навежда!
© Иван Иванов Все права защищены