линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
17 февр. 2017 г., 12:38

Подир дъжд качулка 

  Поэзия
1086 1 3

В ума си мъкна две торби

познати всекиму, насъщни:

ще бъде ли, или ще е не би

в цветя и рози сладък къшей.

 

Тежат, нали са божи дар?

Щом имам ги и мен ме има.

Така твърди животът стар

и струпва праведната рима,

 

а тя превръща се в стена,

в която удрям си главата.

Омекват някак двете колена

и ме стоварват на земята.

 

Усещам как бучи кръвта,

въздигайки поредната цицина:

“Сърцето знае всичко за скръбта,

умът я оправдава без причина”.

 

Да бях поспрял! Не бих умрял,

ей тъй, съвсем наполовина.

Светът е оцелял защото се е смял,

но аз ще се посмея - догодина.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

"Светът е оцелял, защото се е смял" »

11 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тук също искам да благодаря на онези, които разбраха иронията (сарказма)
  • Веси, всеки от нас е герой на своето усещане за време и си мисли, че светът все някога ще му позволи да живее както на него му се иска. И се стига до "подир дъжд качулка". Благодаря Ти за добрите думи и пожелания.
  • Оригинален поглед върху темата за смеха. Не те заболява корема от смях, но те кара да се замислиш. Поздрави и успех!
Предложения
: ??:??