Пролетта ме подлъга.
След дни топли скова студ.
Цветовете, разкъсали пъпки,
отново се свиха
и... окапаха за кой ли път.
Жив съм.
Все още в мен сок тече.
Сок от надежда
за следваща пролет
по-истинска, по-чиста.
Пролет топла,
нормална,
естествена,
озарена от усмивка лъчиста.
© Иван Иванов Все права защищены