Подмини ме, Любов, подмини,
нелюбовно от тебе се пазя,
че през всичките минали дни,
всяка ласка стерилно отказа.
Равнодушна мини покрай мен.
Равнодушно след теб ще погледна.
Не за обич съм явно роден
и за нищо не си ми потребна.
Подмини и не спирай сега,
с вечерта сме любовници вече.
Тя прилича на мойта тъга
и на вярност до гроб ми се врече.
Подмини ме, двуличнице бледа.
Нямаш място под моята стряха.
Аз ще драсна няколко реда,
за нещата които боляха...
Подмини ме с небрежни очи.
Да подишам след теб ще изляза.
Всяка липса у мене мълчи,
щом не мога дори да те мразя...
© Димитър Никифоров Все права защищены
не подминават
обич и любов — а се
в сърца вселяват
на подминават
обич и любов — а теб
обнадеждават
не подминават
обич и любов — а ни
душеспасяват