Дъжд,дъжд,дъжд
Капчица от кръговрата
във душата...
Дъжд,дъжд,дъжд...
Превземащ кораба
на абордаж.
Дъжд,дъжд,дъжд...
Мокри стрели
в сърцето на животното Земя.
Дъжд,дъжд,дъжд...
Падат водни плодове
от облачни дървета.
Дъжд,дъжд,дъжд...
Бумерангът-отмъстител
към непризнаващи вината си.
Дъжд,дъжд,дъжд...
Разтрогнат договор
между човека и Твореца.
Дъжд,дъжд,дъжд
Ной дялка в рая
поредния ковчег.
Дъжд,дъжд,дъжд
А старият ковчег
изплува...
Дъжд,дъжд,дъжд...
Отнесоха летящите чинии
и последните човеци.
Дъжд,дъжд,дъжд...
Сто процента световен океан.
Животът се заражда отначало...
© Диана Кънева Все права защищены
Бумерангът-отмъстител
към непризнаващи вината си." :
Мистични редове!
Дълбоки прозрения са напластени в това твое стихотворение, Загора, получили адекватна поетична форма и предизвикващи у мен възхищение.
Обичам силния до неистовост дух, който за съжаление рядко присъства в БГ-поезията. От българските автори съм го срещал само у Ботев и у Асен Разцветников /в поемата му "Двойник"/. Радва ме, че го срещам и у теб. За съжаление в немалка част на БГ-творчеството преобладаващо си остава потурджийството.
Поздрав за творбата и най-висока оценка!