12 дек. 2022 г., 10:00

Подобни 

  Поэзия » Другая
438 1 3

И с любовта, която от хората остава,
ще храня Господ,
всяка Негова представа
как се обича, 
дарява и дели...
Но знам, че не това ще го смили.
А сърцето мое, пълно с жал към Него,
за дето Себе си не може да прости
за нещо излязло изпод Негова ръка
или уста...
Неудовлетвореност с чувство за вина.
Това ще чувства, също като мен.
Щом сме подобни,
сме с едно и също бреме.
И еднакво страдаме, нали?
Познавам Господ, 
защото съм познала себе си.

 

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??