22 мая 2005 г., 22:13

Подобно кладенци 

  Поэзия
723 0 3

Иззад разгърнатите форми
на ветрило
очите
овъглени са
до крах.
И слепи са, и пусти са
за ветровете
подобно

кладенци
сред душната пустиня...

В откъртената зримост
на безкрая
прегръдката
на хълмовете синя
обезличвава
мислите
до корен,
но ги създава всъщност
като име...


През сянка се прецеждат
цветовете.
Изтичат
и по пясъка
сълзят,
приели
с обич своето причастие.


Остава ... само цветето
в ръцете,
израстнало
чрез слово
в моя свят!

И зрънцето остава

във сърцето,
което
ти ми подари за благодат!

© Йоанна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??