Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
7 сент. 2017 г., 22:04

Подранила есен 

  Поэзия » Акростихи
749 2 9

Плод отрупал е земята родна. 

Освободен, вятърът прогонва птиците

далеч от бащин дом. 

Ронят се листата тихо, всичките –

а дървото с поглед е смутен. 

Невинни, цветята казват "сбогом"

и спуска се мъгла. 

Лежат в земята скрити, нови семена

адресирани за пролет. 

 

Есенна картина, мила! 

Сива. Тишина. 

Едно сърце очаква

нова обич с протегнати ръце. 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??