Подслон

Душата ти не искам на земята,
добре тогава, нека да се рее,
щом двамата сме яхнали съдбата,
и вятър моята ще я повее...

Аз исках само да докосна
косите ти, утихнал са Вулкан,
че огън в тялото си носиш,
а аз роден съм за Tитан...

А после отлети, но не забравяй!
Небето дом е само за звезди
и Слънцето във утрото изгрява,
а привечер прибира се да спи...

И ти ще търсиш някога подслон,
летиш, летиш и капнеш от умора,
ръцете ми се сплитат като клони,
със тяло ще те пазя като броня...

Не искам да си в клетка на тигрица,
макар че в тебе дивото зове,
пусни душата, волна като птица,
телата ни в едно, ще бъдат две...

17.05.2013
Д.Антонов (diester)