Някога едно щастливо момиче
живееше дълбоко вътре в мен.
То умееше до смърт да обича
и за любов живееше всеки ден...
Душата й беше от вятъра неуловима,
ръцете й - топли като нежен сатен.
Обличаше дрехи от бяла коприна
и за любов живееше всеки ден...
Усмивката не слизаше от лицето й,
в мечтите си копнееше за порив нов.
Светът сякаш беше в ръцете й,
сърцето й биеше за любов... ...