Поема за човешката душа

16 февр. 2016 г., 21:00

Поэзия » Другая

613 0 1

Осиротя от свойта всеотдайност,
остана ти една душа
обрулена и празна до безкрайност,
изгубена във тиха самота.
Със мисия по Божията воля
ликуваше във младото си тяло
без страх от всякакви неволи,
да е щастието чуждо, цяло.
И срещнеш ли го в нечии очи,
в усмивките на близки, окрилени,
политаш в своите мечти
и веруюто твое съкровено. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Поема за човешката душа

Искате да прочетете повече?

Предложения