Не съм поет. Не мога и да бъда
след толкова години на море...
Не чакам вашата присъда.
Критиците са повече. Приятелите - не.
Записвам само, думите, които
от някъде прошепва ми нощта...
И строфите - недялани, различни -
запълват в мен бяла... пустота...
Записвам още: спомени, надежди,
странно променили се в слова.
На чувствата копринената прежда
извайва недокосната душа... ...