1 дек. 2007 г., 20:07

Поетеса 

  Поэзия » Любовная
668 0 2
Поетеса


Крила ми даваш,
като на пеперуда
и в мене оставяш
тая любовна полуда.

Никого не съм скъпа
и май сега всичко си за мен.
Не си от тези, които ще ме потъпчат
и не си сърце от лед студен.

Вярно, все някога ще ми причиниш тази болка,
като си тръгнеш от мен
и ще живея в черна обстановка,
докато не станеш спомен далечен.

Но нека живея сега,
риска и без това поех.
Само знай: нараниш ли ме с лъжа,
сразяваш един поет.

© Емануела Кацарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Еми, без да се обиждаш, това, което си написала, не е поезия - както и да го погледнеш.

    Чети, пиши, сравнявай нещата, придобивай представа....
  • Не мисли, какво може да стане...мисли за красивите неща, които ти се случват сега, в този момент...бъди щастлива!!!
    Поздрав за хубавия стих!
Предложения
: ??:??