Странно нещо е понякога съдбата –
събира две сърца, а после ги разделя,
оставя ги самотни и разбити на парчета,
защото иска всичко само тя да определя.
Но в живота ни и други сили има –
Вярата, Надеждата и Любовта,
които срещу Съдбата се изправят,
за да възцарува Щастието във света.
И късчетата от сърцата се събират,
за да забият с нова сила във едно,
поетесата отново на любимия си ще позира
и стихове за него ще реди със своето перо.
Посветено на двама мои приятели откровенци!:)
© Марина Стоянова Все права защищены
Поздрав, Марина!