bohem
71 184
25 нояб. 2012 г., 23:32

Поетична автобиография на един селянин 

  Поэзия » Гражданская
1457 0 9

От село съм. Там – много от далече.
От Орешник съм – свито под Сакар...
А дядо ми във детството ми рече:
Осланяй се на своя си дувар...
Дувари виждах много аз из къщи
и думите на дядо не разбрах...
Пораснах... И животът се намръщи –
тогава някак всичко проумях...

Не бяха майка, татко – „активисти”.
Отличник бях, но влагах много труд...
А някакви, родени за артисти,
ме караха да вярвам, че съм луд.
Те бяха от цвета на обществото,
а аз – от село. Някъде – под тях...
Обичах всички в селото, защото
в самата обич няма капка грях...
А крушата, май пада под дървото –
не станах „активист” и атеист.
Предложиха. Не исках. И защото
пред Бога исках тъй – да съм си чист...
Животът ми протече с триста зора
и вече май – по-скоро, да съм стар.
Сред хилядите крепости и хора
осланям се на моя си дувар.
Тъй пътя си от село не забравям
и селянин съм – даже и в Париж,
и селския си корен не заравям,
че станал съм надменен, току-виж.
Езика си по градски не завъртам –
какво ми носи тази суета.
По гробищата често се озъртам –
една за всички тука е пръстта...
Работех сам. И сам си носех кръста.
Зад мене нямах крепостна стена.
Постигнах всичко. Сам. Не вдигнах пръста.
Не казах: Аз съм някой, ей ме – на,
защото обществото от избрани,
забравило пътечката назад,
от селото тогава се изхрани,
когато суетеше се в друг свят.
А мамините, градските синчета –
безбожни атеисти и на сън
и днес акъл раздават с бакърчета.
Но празни са. Душите им са вън –
качени на високото стъпало,
измислено от тях. И пак за тях...
Тя, вярата във Бог е в тях заспала...
Прости им, Боже! Те не вършат грях...
Грехът е, Боже, вярвай, във стените,
които са стояли все зад тях
по пътя, който води към Елита...
Такъв грях, Боже, не е техен грях...
Аз днеска знам – не вярвам в идеали.
В живота си постигам всичко сам.
За други с рози пътя са застлали.
А аз така щастлив съм си и там –
обичам си го пустото ми село!
И хората с напукани ръце!
Онези там, надутите начело
се хранят пак от някое селце...

Николай Дялков

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нѝ възход, нѝ брод -
    без СЕЛЯНИНА* от Ла
    Манча - Дон Кихот...

    ...........................................


    http://cvc.cervantes.es/literatura/clasicos/quijote/edicion/parte1/cap01/default.htm *

    („En un lugar de la Mancha*...“/
    „В едно село на Ла Манча*...“) и т. н. - началото на вечната творба.

  • Поздрави и от мен, Ники!
    Колоритна родна картина в хубав стих!
  • ...рядко коментирам от година и половина насам, но не мога да отмина нещо сполучливо написано, за което имаш искрените ми поздравления, Ники. Може би трябваше да бъде с няколко куплета по-късо, без да преповтаряш някои неща в пасажите надолу. Ама това е допълнителна работа и е в ръцете на автора - единствено. Нас нас остава удоволствието от съпреживяното.
  • Много ми хареса!
  • !!
  • Перфектно - казано точно..., мисля си..., че подобно разделение съществува единствено и само в България..., или по-точно надменността на онези "граждани /сноби/", които се стремят да изглеждат и се издигат, да проникват и се внедряват във висшето общество със "синя кръв", с особено самочувствие за недосегаеми и суета...!!!
    "Езика си по градски не завъртам –
    какво ми носи тази суета.
    По гробищата често се озъртам –
    една за всички тука е пръстта..."!!!
  • Още одеве прочетох стихотворението ти, но не знаех какво да ти напиша, явно и сега няма да го измисля! Но определено ме докосна и те поздравявам (понякога не е толкова лошо да си селянин)!
  • Браво!!!Прекрасен стих!Поздравление!
  • Поздравления...От всеки ред лъха искреност,която заразява.Творбата Ви
    разкрива душевния мир на осъзнатата личност,живееща на село.Такова мислене може да има само човек,който се осланя на "своя си дувар"...
    С интерес ще очаквам Вашите нови творения.
Предложения
: ??:??