В началото възниква поетичната идея, после обличам я в прилични, звучни рими... Почвам като трубадур тази песен аз да пея, за чувства светли, горещи и неутолими! Понасям те, читателю, към звезди далечни, разкривам си пред теб сърцето и душата... Говоря ти за истините простички и вечни, за нежност и любов, за грозното и красотата... И ако в миг на размисъл – пред моя стих лиричен, сълза искряща от радост или мъка се отрони, ще знам аз, че в този свят тъй зъл и непоетичен, един поет успял е да те трогне и мъката ти да прогони. За теб, читателю, струя вдъхновение от душата пия, искам де те очаровам, да те възхитя... Това не крия. Мечтая да ти дам частица от сърцето си голямо, а ти да изпиташ малка радост – искрица само! Дали успявам – единствено времето ще каже, ако не – то със лепкава забрава мен да ме накаже...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.