30 июл. 2023 г., 16:11

Поетите 

  Поэзия » Философская, Гражданская
4.0 / 1
467 0 3
Те, хора, са обикновени, но много сами,
не спират да пишат и да търсят любовта.
Тяхната муза е нежна, мила и красива жена,
но за жалост явява им се тя само в съня!
Но те не спират да пишат, да редят слова,
за живота, за хората, за любимата и любовта.
Тази истинската любов която разтуптява сърца,
която събира влюбените заедно, мъж с жена.
Замечтани, забързани винаги с листи под ръка,
изпълнени с вяра, надежда и с малко тъга.
В другата ръка те носят винаги роза една,
алена, червена роза, цветето на любовта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Все права защищены

Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »