Поетите, и те са хора
със смачкани от болките души,
като листа окапали във двора,
и техните надежди есента руши.
И тях мъглите ги прегръщат
във шала си от самота,
когато делникът ги връща
във тъжна отегчена сивота.
И те се борят със живота.
И те работят като всички други.
От отговорности надянали хомота,
се сливат във тълпата с луди. ...