mislitel (Георги Каменов)
1137 11109
11 авг. 2019 г., 08:42

Поетите са счупени играчки 

  Поэзия » Философская, Другая
606 9 24

Луната е в краката на поетите,

а също част от техните миражи.

Небето мрази силно самолетите,

че хората са в тях като в кофражи.

 

Блондинките се крият в стари вицове,

а в новите... отново се прераждат...

Във гробището се отглеждат хиксове,

секундите... животът ни изяждат...

 

Костенурката дали е застраховала

къщурката си от природни бедствия?

В усмивката ни се е опаковала

фалшивостта ни, като зла инжекция...

 

И знаем ли, че в казаните думи

понякога (не винаги обаче)

се крият хищнозъбести куршуми?

Сълзите са наслада за палача...

 

Дали се раждаме, за да обичаме,

или и тук прикрита е измама?

С илюзиите свои се обличаме

и творим... поредната жестока драма...

 

Възможно ли е всичко да е грешка

в зеницата на червей сляп?

И нас той днес да гледа със насмешка

докато слуша за отмора рап...

 

 

Прелитат лудите въпроси като остриета

на впила се във нас месомелачка,

във черепа отекват на поета

и го превръщат... в счупена играчка...

 

25.02.2016.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за хубавите думи, Мария, трогна ме!
  • Преоткривам те с всяко следващо твое стихотворение. Чудесно заглавие, Гош!
  • Споко, и така да е, не съм с грандомандско его, и ми е ясно, че няма как всички да ми ръкопляскат на писанките 😃🤔😃
  • Стига, де...
  • И другото не е, така го разбирам, Светла.
    Благодаря за коментара.
  • О, така да ми хареса началото...
  • Аз пък поздравявам теб, Ангелче, и ти благодаря от цялото си сърце за прекрасните ти думи тук!
  • Благодаря и на теб, Синьо цвете, за положителното отношение към творбата ми.
  • Съдържателно.
    Поздрави за което!
  • Благодаря ти, Катя.
  • Поздравления за силния стих, Георги!Докосваш...
  • Ина, Ирен, Пепи, Ничка, благодаря ви от сърце за чудесните коментари към стихотворението ми.
  • Много силен и смислен стих Гош!
    👏👏👏
  • 🐒 замисли ме...
  • Георги, мога да кажа, че това е едно от най-хубавите твои стихотворения, които съм чела. Наистина ми достави удоволствие!
  • Много точно казано, Мариана.
    Благодаря ти за включването.
  • Поетозаврите отдавна не летят...
    Почукват за късмет на дюшемето.
    Излъгани са червеите този път,
    стихът е скрит в сълзата на детето...
    Може и да не е по темата, Гош, но така те разбрах! А и "Дюшамето" помогна... Много хубаво си го казал.
  • Благодаря и тук за оценката ти.
  • Смислено. Хареса ми...
  • Взаимното вдъхновение е сред най-красивите нюанси на подобни места, Мариела.
    Ако не беше така, отдавна да са ни отстреляли нормалните, Наде.
    Радвам ви се, че ме посетите, момичета, а и ми оставихте по някой ред към стихото.
  • Жилаво племе сме ние, пишещите. Думите са нашето оръжие, лудостта-бронежилетката...Хубава творба, Гош!
  • Ами, ти ме вдъхнови...
  • Мариела, то е ясно, че гениите са леко чалнати, или не толкова леко, но не всеки луд пък е и гений :"
    Благодаря за прекрасният коментар.
  • "Прелитат лудите въпроси като остриета
    на впила се във нас месомелачка,
    във черепа отекват на поета
    и го превръщат... в счупена играчка..."
    Гениите са винаги малко луди или много...
    Мислителю, как може да си счупена играчка, като стиховете ти са толкова разтърсващи...
Предложения
: ??:??