Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
25 февр. 2010 г., 13:27

Поетите в прозата смирени 

  Поэзия
548 0 8
Внезапно 
запревръщах се 
във проза
и почна да боли
по редовете.
Сега е леко, 
пиша както мога,
не трябва да броя
и да премествам...
 
Не трябва
да събирам трудни рими
и невъзможни 
за римуване глаголи.
„Обичам”, 
„ненавиждам”
и „прости ми”,
заченати в куплетите-утроби. 

А строгият, 
безизразен синтаксис
завърза ми ръцете,
разкървени
И вярно пишат... 
както могат
поетите
във прозата 
смирени...
Но някак са по-тъжни 
и бездомни,
когато им отнемеш 
самотата.
В една секунда само 
си я спомних
и ето болка 
в стих 
и във отплата...
И ето, че отново
се задъхах
и честно казано
заседна ми в гърдите
глаголът, който кара
 да потръпваш,
единствено римуван с мен -
„обичам”...


© Евгения Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това което правиш е Любов... !!! Честита Баба Марта Благонрава, здраве и поетично вдъхновение! Бъди щастлива и непримирима!
  • Ще се връщам тук много пъти!
    Сега е леко,
    пиша както мога,
    не трябва да броя
    и да премествам...
    Ами да,така е най-леко,най-хубаво,а при теб още повече!
  • Много хубаво.
  • "А строгият,
    безизразен синтаксис
    завърза ми ръцете,
    разкървени"

    Впечатляващо!
  • намирисва ми на чаландж
  • Да! Или като "мъж" и "къш!"
  • Почти като бременея и дебелея



    Благод - я !
  • "Обичам" си има рима, бе -- "събличам" ...
Предложения
: ??:??