Творецът в мене спеше,
потънал бе във тиха тишина.
И вървящ през ледена пустиня,
усещаше той нож в гърба.
Унилата лоза свита стене.
От жал листата си събра.
Тя виждаше поета в мене -
скри очи в малките листа.
Топъл хлад покри тъмите -
на поета обеднели са мечтите!
И преди да го удави вечерта,
закичи той в косите ми зора. ...