Поетът шумеше,
топло му беше,
курнáз се изниза
от копринена риза.
Гол се затича,
на шут заприлича.
В морето се гмурна,
небето обърна.
Звездите насáди
по голи ливади.
Охлюви яхна,
за сбогом си махна.
На змей се изплези,
с облак замези.
С гларуси пи
чак до зори.
Направи си Муза
от бáбина блуза.
Седна и писа,
но взе да го втриса.
Всичко обърка,
налегна го скука.
Елече навлече,
студено му беше.
Печката стъкна,
папка измъкна.
Стихове стари
с огън попáри.
Седна във мрака
и гóрко заплака
за младост, за бриза,
за тънката риза.
© Хари Спасов Все права защищены