ПОЕТЪТ Е ВОЙНИК НА БОГА
... вървях из вълчи светове, в които болката е ужас,
дори до кръв да ме кълвe, на Истината свято служа,
дали – не питам, ще боли? – изричам я, без да ми пука –
спя нощем в тръни и бодли, а не в легло смрадлива скука,
чист – пада звънкият ми смях, сълзата – бяла, ми трепери,
оооо! – тъй се забавлявам с тях, римуващите лицемери! –
и всеки свой несръчен стих го пиша, сякаш е последен,
живея – праведен и тих, и затова навярно – беден,
каква ти слава, власт, успех? – това бе клетвата ми строга,
в светата Истина се клех! – поетът е войник на Бога.
15 юлий 2018 г.
гр. Варна, 15, 10 ч.
© Валери Станков Все права защищены