ПОЕТЪТ НА ВАРНА
Какъв живот! Отидоха си всички.
Останах пак във залива самин.
На юг потеглят прелетните птички –
към Либия, Мароко и Бенин.
Душата ми със себе си ли взеха?
А мен ме изтърваха на студа?
И се ветрее бялата ми дреха,
ужасно нелогична през града.
И уж поет на този град съм тачен,
а всичко ми върви на самотек.
И всяка нощ от виното ми плаче ...