Поетът от Тау

29 мая 2010 г., 01:54

Поэзия » Другая

808 0 2

Поетът от Тау

Над Тау свети сребърна Луна,

звездите надничат от небосвода,

клокочи поточе под таз светлина,

а на малка скала бе седнал Поета.

Пишеше отново красивия си стих,

вдъхновение личеше на неговия лик.

Красиви цветя поглеждаха в листа,

очакваха да видят отново мили слова.

Очите му светеха на лунна светлина,

усмивката му като слънцето грейна.

От природата красива вдъхновен,

Ар отново пишеше стиха си прекрасен.