25 апр. 2008 г., 11:59

Поезия от бъдещету 

  Поэзия
855 0 9

         ПОЕЗИЯ ОТ БЪДЕЩЕТУ

Що ни земъ да напишъ

бъдищи куплети,

дету всеки ша издиша,

ша римува и ша свети

с свойте думи диалектни.

Ша пишува както искъ,

щото няма задължение

да римува правописно,

правоговорно и верну.

Кирил и Методи е история,

а пък брат му де се дяна.

Правописът е подобие

на изминалата наша слава.

Аз съм гражданче от Европейско

и човек съм на света.

Нещу българско и родно

знам, че гине в самота.

Но творец съм и пунтиръм

аз световните творци,

днес по модата премирам,

светят ярките звезди.

Що стана, читателйу?

Май ни можиш мъ разбра.

Нищу, аз пишувам верно

и четът ме в нашите села.

По английски съм отличник,

там граматиката знам.

Имало е кирилица нявгъш,

но не я разбирам грам.

В училищиту ни родно

учят я по избор, май.

Но се знае всенародно,

че на българския идва край.

© Мария Чомакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??