Сред множеството погледи в тълпата,

един-единствен аз когато срещна,

усмихвам се и аз самата  

не знам във тоз момент какво усещам...

Това е малко щастие, когато

очите ти зелени, магнетични,

ме карат да забравя време, място

и  сякаш съм във приказка мистична.

За теб навярно е една случайност

един миг простичък от цялата безкрайност,

ала за мен това е нещо по- специално,

което си остава малка тайна.

Сред множеството погледи в тълпата,

когато точно твоя срещнах,

помислих си, виновна е съдбата,

която още дава ми надежда.