Вперила поглед в нищото, играя ролята на силна...

доближаваш се до мен... пак усещам онези тръпки...

усещам се - падам, умирам, слаба... лабилна...

чувам само ехото от твойте извървяни стъпки...

Вперила поглед в нищото, виждам теб - целуваш нея...

плахо обръщам глава, уж да не боли...

познавам добре вкуса, целувки от онея... 

дето се правя, че не ги помня дори... 

Вперила поглед в нищото, прехапвам устни и мълча,

чувствам те още, прегръдките, чувам ти даже смеха...

Толкова искам, но не мога да скрия - ти ми ограби света,

вперила поглед в нищото, плача за теб и мълча...