19 мая 2009 г., 20:18

Поглед отвътре 

  Поэзия
768 0 4

Отворих се,

    за да погледна отвътре -

Загубих се

    из хиляди клетки тъга...

Човешкото тяло е мухлясала плът,

когато загубим мечтите си вяло,

когато погледнем със празни очи

и всичко във нас е от шум остаряло,

от глас безметежен сме само стени

с избелели плакати на вехти копнежи,

останали скрити от самите нас днес дори.

Затворих се,

    не исках да поглеждам вече вътре.

Намерих се

    и исках да загубя аз отново надълбоко

                 спомена за тъжното ми мен.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Човешкото тяло е най-хубавото творение след неговата душа и няма нищо по-съкровено от откриването на тези две съкровища, едно след друго, независимо в какъв ред. Може би не само душевните ласки са за уважение...
  • Когато загубиш мечтите, се огледай за нови... Аз съм убедена, че винаги има за какво да мечтаеш! И ти пожелавам сбъднати мечти. Много сбъднати мечти! И те гушкам. И изчезвам
  • да...
    попадения, определено.

    желая ти да си боса, по сандали
  • Колко много истина съдържа стихотворението...
Предложения
: ??:??