Едни очи проблясват в тъмнината,
мъжки парфюм по устните горчи.
Ръцете ми потрепват тъй неволно,
а в него отразяват се безброй звезди.
На малки глътчици допивам си кафето,
паля си цигара, после стават две и три.
Син поглед, гледам плахо в полумрака
и сърцето ми не спира да трепти.
„Да усетя топлината на онези устни“ –
единствената мисъл дето в мен кънти.
Уж близък е, а толкова далечен...
Всичко е мен говори, а устата ми мълчи.