Прегърбен от умора вече крачиш.
Погледна ли поне веднъж назад
да видиш, че окови тежки влачиш
към робство и към бъдещия ад?
Когато обещания тръбяха,
че идва свобода, че идва рая
душата и умът къде ли бяха?
Сега са тук, ала защо накрая?
Продаде вярата си на лъжата
и без да разбереш се окова.
Достигна бряг и плитка е реката
и виждаш благ живот отвъд едва. ...