Погледнах вътре в себе си...
И изненада!
Намерих твоите очи.
Те викаха ме към безкрая
и питаха защо реших
да бъда вечно тъжна и сама,
да срещам само срещи и раздели.
Къде отиде любовта и
колко ли сме закъснели?
Защото само миг от вечността
извиква в мене чувства непознати
и кара ме да вярвам, че сега
пред себе си отричам съвестта си.
© Йоана Йосифова Все права защищены