29 сент. 2010 г., 13:40
Ти си отровният паяк,
който върви по кожата ми.
Мислите ми разплиташ в миг,
парализираш с убождане.
И не чувствам сърцето си,
чувствам само погнусата.
Устремен към лицето ми,
диря лигава пускаш.
Самоуверено лазиш,
в слюнката скрил зараза.
Най-много страдам, обаче,
че ме караш да мразя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация