U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
31 июл. 2007 г., 23:31

Погребално 

  Поэзия
768 0 4
Дойде денят да те изтрия
от живота си,
от теб не ще оставя нито спомен,
ще те изрежа като тумор от душата си
и няма никога да бъда вече твоя...

Дойде нощта на страшното убийство,
когато ще "пронижа твоя лик"
и острието от кръвта ти ще очистя
във пукота на прашните стени.

Поглеждам за последно твоя образ,
вграден за вечни времена във тази снимка,
във друг живот отново ще те помня,
в друг свят така наивно ще обичам.

Забивам ножа на тъгата във плътта ти
и струя кръв потича,
но отровна,
попивам я с плата на самотата
и нека вечността да бъде твоя!

Погребвам те далеч от моя град,
заривам те със сълзите проляти,
простен ще бъде моя грях,
платен ще бъде със греха ти!

© Кристина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много добро...Когато изливаш отрицателните мисли в стиховете ти оставаш чиста .Продължавай да пишеш.Успех!
  • Всичко е образно, не бих стигнала чак до там.Убивам само в сърцето си, тези за които няма място там.
  • Все пак не стигай чак дотам, че да го утрепеш естествено...
  • Има нещо жестоко в това стихотворение, но и много истинско при това. Браво на теб! Ти си смело момиче! И аз така много пъти щях да погреба една любовна мечта но все нямам сили за това.

Предложения
: ??:??