Изведнъж Времето спря.
Някой сложи в стрелките му скоби.
Да изтлее забрави Мигът.
Да се случи забрави Животът ми.
И Посоката явно сгреших.
Не посипах невярата с пясък.
Не умрях, след като се родих.
Не обърнах на Спомена чашата.
Изведнъж Младостта ми умря.
И забравих да се променям.
Някой в миг ме свали от Света.
От невяра се срути Вселената.
Оптимизмът ми се сломи!
Некролози разлепва Надеждата.
Без Любов, без Сърце, без Мечти -
най-добре ме кремирай във пещите!
© Павлина Гатева Все права защищены