valiordanov (Валентин Йорданов)
1820 1469
5 апр. 2009 г., 00:24

Погребение 

  Поэзия
548 0 9

В земята я положиха горката,
сякаш че посяха тишина.
Молитвата на плачещия вятър
в завивка ù превръщаше пръстта.

Червените очи на оплаквачите
се давеха в солените сълзи.
Бяха за душите им палачи те...
Раздялата на живите тежи...

Дървен кръст, разпънал земни грижи
над купчината пръст, е само знак.
Покойниците слънцето не виждат,
потънали във вечния си мрак...

Камбанен звън, от ехото разнасян,
 над голата земя ще се стопи,
но жив ще бъде споменът ù ясен,
и още много дълго ще боли.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??